За книгата: година / Хвърляйки оръжието си в снега, се наведох над ранения войник и погледнах в подутите му безжизнени очи. В тях прозираше доброта, толкова истинска и жива, че сърцето ми коварно подскочи и без да го усетя, започнах да плача. - Не се притеснявай, сега всичко ще е наред. Никой вече няма да може да ни безпокои. Войната е зад гърба ми – прошепнах с треперещ глас и стиснах здраво обездвижената му длан, усещайки как топлината бързо я напуска..